Оковали бездомника Светльо с вериги, изтезавали го с ток, за да си продаде бъбрека

Той не е галеник на съдбата. Няма дом, живее на улицата. Има роднини, но е отритнат от тях. За да преживява, разчита на хорската милостиня.
От дете 32-годишният Светослав Ганев е подложен на тежки изпитания и борба за оцеляване. Родителите му се разделят и го изоставят още когато е едва на 8 месеца. Малкият Светльо прекарва детството си в социалните домове и помощните училища в Алеково, Балван и Ново село. Завършва основно образование. Започва да учи и средно, но безпаричието го отказва, а негов дом става улицата.
“Останах напълно сам през 2000 г., когато баба ми почина, тя ми помагаше и се грижеше за мен, споделя Светльо. Младият мъж продължава да разказва, че баща му не се интересува от него. Той е болен и живее в Страхилово с втората си жена. Когато ходи при тях, синът се чувства нежелан и отритнат от него и мащехата си.

Открива майка си едва преди три години чрез
предаването “Съдебен спор”.

В момента тя живее в село Обединение с друг мъж. Оказва се, че Светльо има много братя и сестри, но не познава всичките. Майка му има няколко деца от различни бракове. “Някои от тях са изоставени, другите са недъгави. По линия на баща си имам две сестри. Те са добре физически и психически. Едната е в Страхилово и е омъжена за земеделец, а другата живее в чужбина. Брат ми, с който сме от един баща, почина преди две години в социален дом. Погребан е във В. Търново, ходя редовно на гроба му”, продължава да реди думите младият мъж, който съдбата не е пощадила.
Временно Светльо живее при сестра си и земеделеца. Работи за тях, за което получава заплата и храна. След време обаче усеща, че е нежелан и решава да си тръгне. Обяснява, че се чувствал като натрапник. Младият мъж започва да търси работа и попада на различни хора. Някои от тях се държат добре с него, а други са жестоки и тиранични. Работи в животновъдството, в хлебопроизводството, като чистач. Често изкарва по някой лев за прехрана като помага на различни хора, пренасяйки въглища, дърва, прекопавайки дворове…
Един от най-трудните периоди в живота му започва, когато пътува на стоп за погребението на любимата си баба. Тогава Светослав поема по пътя към ада. Група роми от Две могили го вземат в колата си и го придумват да отиде с тях, за да му помогнат да подреди живота си. Подлъган от щедрите им обещания, без да осъзнава, той се превръща в техен роб. Първоначално го придумват доброволно да дари кръв за техен роднина. След това му предлагат да отиде да работи земеделска работа в чужбина, където събира орехи, билки и други такива неща. Друга част от хората, с които е заведен там, са принуждавани да просят. Един ден

роми му
предлагат да продаде
бъбрека си,
за да изкара
някой лев,
съгласява се.

Малко по-късно, след разговор със свако си, който е с един бъбрек, младият мъж размисля и се отказва. Споделяйки промяната в решението си, Светослав разгневява тартора на ромската група и спрямо него започва нечовешки тормоз. Следва оковаване с вериги, изтезания с електрически ток, побоища и психически издевателства. Един ден, благодарение на помощта на съсед, младият мъж все пак успява да избяга.
Отървал се от своите мъчители, бездомникът обаче не успява да загърби и проблемите си. Търси помощ от Община В. Търново, но там му казват, че няма как да му помогнат, защото адресната му регистрация е в град Бяла. Той споделя, че това е така, просто защото е записан на адрес на свой познат. Докато живее в Бяла, нощите Светослав изкарва в стари обществени тоалетни. Когато идва във В. Търново, отново си намерил подобно място – едно помещение в тоалетните зад бившите Хали. След като от Общината затварят достъпа до него, е принуден да се премести под моста до бирената фабрика. Там прекарва и цялата изминала зима. Бездомникът признава, че от полицията няколко пъти са му съставяли актове за нарушения, тъй като няма лични документи. Лоши хора все ми я унищожават, пояснява той.

Той не е галеник на съдбата. Няма дом, живее на улицата. Има роднини, но е отритнат от тях. За да преживява, разчита на хорската милостиня.
От дете 32-годишният Светослав Ганев е подложен на тежки изпитания и борба за оцеляване. Родителите му се разделят и го изоставят още когато е едва на 8 месеца. Малкият Светльо прекарва детството си в социалните домове и помощните училища в Алеково, Балван и Ново село. Завършва основно образование. Започва да учи и средно, но безпаричието го отказва, а негов дом става улицата.
“Останах напълно сам през 2000 г., когато баба ми почина, тя ми помагаше и се грижеше за мен, споделя Светльо. Младият мъж продължава да разказва, че баща му не се интересува от него. Той е болен и живее в Страхилово с втората си жена. Когато ходи при тях, синът се чувства нежелан и отритнат от него и мащехата си.

Открива майка си едва преди три години чрез
предаването “Съдебен спор”.

В момента тя живее в село Обединение с друг мъж. Оказва се, че Светльо има много братя и сестри, но не познава всичките. Майка му има няколко деца от различни бракове. “Някои от тях са изоставени, другите са недъгави. По линия на баща си имам две сестри. Те са добре физически и психически. Едната е в Страхилово и е омъжена за земеделец, а другата живее в чужбина. Брат ми, с който сме от един баща, почина преди две години в социален дом.

Погребан е във В. Търново, ходя редовно на гроба му”, продължава да реди думите младият мъж, който съдбата не е пощадила.
Временно Светльо живее при сестра си и земеделеца. Работи за тях, за което получава заплата и храна. След време обаче усеща, че е нежелан и решава да си тръгне. Обяснява, че се чувствал като натрапник. Младият мъж започва да търси работа и попада на различни хора. Някои от тях се държат добре с него, а други са жестоки и тиранични. Работи в животновъдството, в хлебопроизводството, като чистач. Често изкарва по някой лев за прехрана като помага на различни хора, пренасяйки въглища, дърва, прекопавайки дворове…

Един от най-трудните периоди в живота му започва, когато пътува на стоп за погребението на любимата си баба. Тогава Светослав поема по пътя към ада. Група роми от Две могили го вземат в колата си и го придумват да отиде с тях, за да му помогнат да подреди живота си. Подлъган от щедрите им обещания, без да осъзнава, той се превръща в техен роб. Първоначално го придумват доброволно да дари кръв за техен роднина. След това му предлагат да отиде да работи земеделска работа в чужбина, където събира орехи, билки и други такива неща. Друга част от хората, с които е заведен там, са принуждавани да просят. Един ден

роми му
предлагат да продаде
бъбрека си,
за да изкара
някой лев,
съгласява се.

Малко по-късно, след разговор със свако си, който е с един бъбрек, младият мъж размисля и се отказва. Споделяйки промяната в решението си, Светослав разгневява тартора на ромската група и спрямо него започва нечовешки тормоз. Следва оковаване с вериги, изтезания с електрически ток, побоища и психически издевателства. Един ден, благодарение на помощта на съсед, младият мъж все пак успява да избяга.
Отървал се от своите мъчители, бездомникът обаче не успява да загърби и проблемите си. Търси помощ от Община В. Търново, но там му казват, че няма как да му помогнат, защото адресната му регистрация е в град Бяла. Той споделя, че това е така, просто защото е записан на адрес на свой познат. Докато живее в Бяла, нощите Светослав изкарва в стари обществени тоалетни. Когато идва във В. Търново, отново си намерил подобно място – едно помещение в тоалетните зад бившите Хали. След като от Общината затварят достъпа до него, е принуден да се премести под моста до бирената фабрика. Там прекарва и цялата изминала зима. Бездомникът признава, че от полицията няколко пъти са му съставяли актове за нарушения, тъй като няма лични документи. Лоши хора все ми я унищожават, пояснява той.