Мъката на една съсипана жена: Боря се за живота си, а мъжът ми иска жива да ме погребе

„Здравейте, уважаеми читатели. Искам да ви разкажа как съпругът ми се оказа моят палач.

Не знам къде и с какво сгреших, но животът ми е истински ад. С Койчо се запознахме съвсем случайно. Няма да скрия, че се влюбих в него от пръв поглед“, разказва една предадена жена пред вестник „Лична драма“. „Месец по-късно разбрах, че е семеен и веднага прекратих връзката ни. Койчо обаче не се отказа и продължаваше да настоява, че бракът му е огромна грешка, жена му не означавала нищо за него, затова е подал молба за развод.

Повярвах на лъжите му и се съгласих да живеем заедно. От първия си брак той имаше две деца, тийнейджъри, и открито ми призна, че не желае повече да става баща. За съжаление бях толкова влюбена в него, че каквито и условия да беше ми поставил, пак щях да се съглася. Животът ни не се оказа това, за което съм мечтала. Койчо често пътуваше по работа, понякога страстно ме обичаше, но друг път с месеци не ме докосваше. Поведението му ме тревожеше и живеех в постоянен стрес.

Кошмарът започна, когато след рутинен преглед ми откриха рак на гърдата. Последва биопсия и пълна мастектомия на гърдата. През цялото време единствено сестра ми беше до мен, а съпругът ми си намираше различни оправдания, за да не ме подкрепя в битката с ужасната болест. Само веднъж дойде да ме посети в болница, но щом ме видя в безпомощно състояние, погнусен се обърна и избяга. Знаех, че не ме обича повече, ако някога въобще ме е обичал. Продължих лечението си с лъчетерапия и химиотерапия. Един ден бях много нервна и в гнева си се развиках на Койчо. Крещях му, че никога не е до мен, когато имам нужда от него, а ми беше обещал, че ще бъдем заедно в добро и зло. Веднъж, докато лежах останала без сили на болничното си легло и се готвех за терапия, мъжът ми заяви, че отдавна иска да се разделим, но не е имал смелостта да ми го признае в лицето. Обичал друга жена и искал да се ожени за нея. После се обърна и си тръгна.

След жестоките му думи усетих, че ми прилошава. Последното, което си спомням, е как лекарите се опитваха да ме свестят. Оттогава изминаха няколко месеци на агония и унижение. Койчо се прибра у дома само, за да събере багажа си. Отне ми дори и коженото палто, което сам ми подари. Наистина той го купи, но с моите пари. Аз се боря за живота си, а този изрод иска жива да ме погребе. Миналата седмица наглостта му премина всякакви граници. Преди два дни адвокатът ми каза, че мъжът ми искал половината ми апартамент, който ми е наследство от покойния ми баща. Не мога да повярвам в какво чудовище съм се влюбила. Що за звяр е това? Заряза ме болна, кръвожадно ме нарани, а сега иска да ме остави на улицата. Вероятно няма търпение да умра. Не знам как ще приключи развода ни, не знам ще има ли край ужасът. Само едно знам – проклинам го с цялата мъка на нараненото си сърце. Бял ден да не види.“