Болката на една излъгана жена: Останах сама след 40 г брак
Много е тежко, когато най-близкият ти човек те разочарова.
Искам да споделя с читателите на „Лична драма“ как на 60 години, след дълъг брак, останах сама. Омъжих се млада – едва на 19. В продължение на 40 години вярвах, че семейството ми е добро, задружно и сплотено. Отгледах две прекрасни деца, имах любящ и отговорен съпруг, който винаги се е стремял да задоволява нуждите ни. За тази цел Димо работеше в чужбина, а ние с нетърпение очаквахме той да се завърне у дома. Често го умолявах да напусне работа, тъй като всички финансови и жилищни въпроси отдавна бяха разрешени. Децата се задомиха отдавна и с наша помощ си купиха собствени жилища. Когато най-накрая съпругът ми се уволни, бях на седмото небе от щастие. Вече нямаше никакви пречки да се радваме заедно на живота. За съжаление съдбата беше решила друго.
Два месеца след заслужената си почивка, Димо си счупи крака. Не можеше да става от леглото и за да се развлича, прекарваше цялото си свободно време в социалните мрежи. Най-неприятно е, че именно аз му направих регистрация, насърчавайки го да потърси контакти със стари приятели. Един ден, докато ровел в мрежата, открил Елица – негова бивша съученичка. Първоначално само си кореспондирали, но с времето се влюбили един в друг. Димо не скри чувствата си и сам ми призна любовта си към Елица. Не се отчаях: реших, че просто се забавлява, ала се оказа, че греша. От виртуалното пространство, двамата започнаха да се срещат на живо. Изпитвах неистово желание да се обадя на съпруга на съперницата си и да му разкажа какви ги върши жена му. Отказах се, защото осъзнах, че така единствено ще накарам Димо да се влюби още повече в омъжената си любовница.
Вече години съм свидетел на изневярата на съпруга ми и нищо не мога да променя. Не помагат нито молби, нито заплахи, че ще поискам развод. Не искам да навличам децата в тази мръсна история: все пак Димо е техен баща, а това ще подкопае авторитета му. Преди известно време мъжът ми подари на дамата на сърцето си малка вила, където двамата се срещат на спокойствие. Цяло лято той живее там, а тя периодично го посещава. Чисти, готви, но няма да напусне семейството си. Планове, планове, планове… Години наред планувах как ще прекараме старините си заедно. Сега съм сама, непрекъснато плача и като глупачка се надявам, че все пак мъжът ми ще се вразуми. Много е трудно да се зачеркнат 40 години съвместен живот.
