реклама
Старото куче седеше неподвижно сред скалите на морския бряг. От доста време го наблюдавах. Кучето все гледаше в далечината, сякаш чакаше някого.
Дойдох тук сутринта, вечерта вече наближаваше, а той все още седеше на едно място. Отворих торбата с храна и му дадох сандвич.
Кучето неохотно обърна глава към мен, но не помръдна. Приближих се и му подадох лакомството си. Кучето ме погледна за кратко и се обърна.
Тъжните му очи бяха насълзени, козината му висеше на бучки от тънките му страни, краставата му опашка лежеше неподвижно върху камъните. В цялата му поза имаше толкова много тъга, че сърцето ми се сви.
Пред мен седеше самотен старец, стар, никому ненужен. Кого чака той, гледайки към морето? Къде ще отиде, когато се стъмни? Има ли кой да го храни и гушка? Реших да изчакам. Нямаше за къде да бързам.
Дойдох на това забравено място, за да си почина от градската суматоха и да завърша романа си. Снощи наех стая от самотна стара жена, а тази сутрин лежах на пустия бряг и се наслаждавах на уединението.
Публикувано от Редакция „MyForum Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our