Съпругът ми и любовницата му ме изгониха от къщата — мислех, че съм загубила всичко, докато дядо му не се обади

Винаги съм смятала, че животът ми е идеален. Браян и аз бяхме женени от десет години. Още нямаме деца, но планирахме. Имахме красив дом, успешни кариери и натоварен социален живот. Семейството му беше богато — наистина богато. Неговият дядо, Ричард, е този, който е направил семейното богатство.

Миналия понеделник се прибрах по-рано от командировка. Исках да изненадам Браян с романтична вечеря. Влязох тихо, представяйки си изражението на лицето му, когато ме види.

Чух шумове от горния етаж — странни шумове. Сърцето ми започна да бие. Изкачих се по стълбите и когато отворих вратата на спалнята, намерих Брайън в леглото с друга жена.

„Брайън!“ извиках аз. „Какво, по дяволите, става?“

Брайън скочи от леглото, като се бореше да се покрие. Жената грабна дрехите си и избяга от стаята. Брайън ме погледна с шок и гняв.

„Стейси, какво правиш тук?“ — сопна се той.

„Аз живея тук! Какво имаш предвид, какво правя тук? Коя е тя?“

„Не е така, както изглежда“, промърмори той, но очите му го издадоха. Той дори не можеше да ме погледне.

„Не е това, което изглежда? Шегуваш ли се? Ти си в нашето легло с друга жена!“

„Просто си тръгвай, Стейси“, каза той, като стана студен. „Това е моята къща. Излез.“

„Твоята къща? Браян, купихме тази къща заедно. Изградихме живота си заедно!“

— Не, Стейси — каза той с леден глас. „Купих тази къща. Парите ми. Моята къща. Сега излизай.

Не можех да повярвам на това, което чувах. Имах чувството, че земята е изтръгната изпод мен. Със сълзи, стичащи се по лицето ми, грабнах един куфар и започнах да опаковам каквото намеря. Дори не знаех къде отивам.

Озовах се в апартамента на най-добрата ми приятелка Карън. Когато отвори вратата и ме видя, нямаше нужда да пита. Тя просто ме прегърна.

„Стейси, влез. Разкажи ми всичко“, каза тя тихо.

Седяхме на нейния диван и аз изливах всичко между ридания. Карън слушаше, държейки ръката ми.

— Остани тук, колкото ти трябва — каза тя. „Ще разберем това.“

През следващите няколко дни бях в каша. Не знаех какво да правя или къде да отида. Не можех да ям, не можех да спя. Просто продължавах да мисля за Браян и онази жена. Как можа да ми причини това? Как можа да изхвърли десет години така?

Карън се опита да помогне. Носеше ми храна, опитваше се да ме разсмее, но нищо не се получаваше. Имах чувството, че целият ми живот се е разпаднал.

Една вечер, докато лежах на дивана на Карън и гледах в тавана, получих обаждане. Беше от Ричард, дядото на Браян. Почти не отговорих, но любопитството надделя над мен.

„Здравейте?“ – казах, опитвайки се да поддържам гласа си спокоен.

„Стейси, Ричард е“, дойде дълбокият, познат глас. „Чух какво се е случило. Може ли да се срещнем?“

Поколебах се. „Защо искаш да се срещнем?“

„Моля, просто се запознайт с мен. Не мога да приема лошото поведение на внука си и мисля, че мога да  помогна. Има нещо важно, което трябва да знаеш.

Съгласих се, не знаех какво да очаквам. На следващия ден срещнах Ричард в любимото му кафене. Той вече беше там, седнал на външна маса с чаша кафе. Той вдигна поглед, когато се приближих, очите му бяха пълни с тревога.

„Стейси“, каза той и се изправи да ме прегърне. „Много съжалявам за всичко това.“

„Благодаря ти, Ричард“, казах и седнах. „Не мога да повярвам, че това се случва. Мислех, че с Браян ще бъдем заедно завинаги, а сега това. Съкрушена съм.”

„Брайън е идиот“, каза той направо. „Не знам какво си мислеше – няма да търпя подобно поведение. Ти си семейство за мен, Стейси. И искам да ти помогна в това.“

„Как можеш да помогнеш?“ Попитах, чувствайки се благодарна, но и объркана как Ричард може да помогне.

— Първо — каза Ричард, — Брайън те излъга за къщата. Той никога не е плащал за това. Винаги съм го притежавал и съм го оставял да остане без наем. Това само добави към неговото богатство и арогантност.

Бях зашеметеня. „Значи той ме изхвърли от къща, която дори никога не е била негова?“

— Точно така — потвърди Ричард. „И затова имам план да оправя нещата.“

Слушах как Ричард изложи плана си. „Дръж се така, сякаш продължаваш напред“, каза той. „Ще се преструвам, че съм съгласен да финансирам ремонтите, които Браян поиска. Той ме помоли да покрия разходите за ремонт. По-скоро ще го убедя сам да изтегли голям заем, като мисли, че ще го покрия по-късно.

„Добре“, казах бавно. „И тогава?“

„След като ремонтът приключи, ще разкрием, че къщата вече принадлежи на теб“, каза Ричард с нотка на задоволство в гласа му. „Брайън ще бъде оставен със заема и последствията от действията си.“

Не можех да повярвам на това, което чувах. Звучеше почти перфектно. Но имах доверие на Ричард. Никога преди не ме беше разочаровал.

***

Планът се разви гладко. Започнах да се държа така, сякаш продължавам напред, хвърлих се на работа и се свързах отново със стари приятели. Междувременно Ричард изигра ролята си перфектно, преструвайки се, че подкрепя плановете на Браян за ремонт.

Браян беше във възторг. Той и любовницата му започнаха мащабни ремонти, без да подозират какво предстои.

Ричард ме информира дискретно за напредъка им. Беше сюрреалистично да гледам отстрани, знаейки, че тази къща — моят дом — скоро отново ще бъде моя.

Денят най-накрая дойде. Ремонтът беше завършен и къщата изглеждаше по-красива от всякога. Ричард свика среща с Браян, любовницата му и мен. Брайън изглеждаше самодоволен, докато показваше ремонта.

„Изглежда страхотно, нали?“ — каза Брайън, прегръщайки любовницата си с ръка. „Не бихме могли да го направим без теб, дядо!“

Ричард прочисти гърлото си. „Всъщност, Брайън, има нещо, което трябва да знаеш.“

Усмивката на Брайън помръкна. „Какво имаш предвид?“

„Къщата вече принадлежи на Стейси“, каза Ричард спокойно. „Ти взе заема и ти си отговорен за него. Собствеността е прехвърлена на името на Стейси.

Лицето на Брайън пребледня. „Какво? Това не може да се случи!“

„Случва се“, каза Ричард. „Ти направи своя избор, синко. Сега трябва да живееш с него .

Стоях там, чувствайки се триумфална, облекчена, но също и тъжна, че бракът ми приключи. Най-вече обаче се чувствах силна.

Брайън остана в шок, борейки се с финансовата разруха, пред която сега беше изправен. Той трябваше сам да се справя с тежкия заем, а връзката му с любовницата му бързо се разпадна под напрежението.

Преместих се обратно в красиво реновираната къща. В началото беше странно да се върна на място, което пази толкова много спомени, добри и лоши. Но знаех, че имам шанс да започна на чисто.

Свързах се отново със стари приятели и отново се съсредоточих върху кариерата си. Ричард продължи да ме подкрепя, предлагайки напътствия и мъдрост. Неговият план не само ми беше върнал дома ми, но също така ми беше дал сила да преоткрия себе си.

Браян, от друга страна, получи труден урок. Той се бореше с финансови затруднения и края на връзката си. Той беше принуден да се замисли върху действията си и последствията от тях.

С течение на дните отново започнах да се чувствам повече като себе си. По-силна, по-уверена. Започвах нова глава в живота си и въпреки че болката от предателството на Брайън все още се усещаше, тя беше засенчена от чувството за справедливост и сила, които изпитвах.

Една вечер, докато стоях във всекидневната на моя възстановен дом, огледах красивите ремонти. Това беше символ на моята издръжливост, свидетелство за неочаквания обрат на съдбата, организиран от Ричард. Осъзнах, че не съм загубила всичко – бях спечелила ново начало.

С постоянната подкрепа на Ричард знаех, че мога да се ориентирам в тази нова глава от живота си. Вече не се определях от брака ми с Браян, а от силата и способността ми да преодолявам несгодите. И докато гледах през прозореца, изпитах чувство на мир, знаейки, че съм готова да се изправя срещу всичко, което последва.

Ти какво би направил?

Тази творба е вдъхновена от реални събития и хора, но е измислена за творчески цели. Имената, героите и подробностите са променени, за да се защити поверителността и да се подобри разказът. Всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, или действителни събития е чисто съвпадение и не е предвидено от автора.

Авторът и издателят нямат претенции за точността на събитията или изобразяването на героите и не носят отговорност за неправилно тълкуване. Тази история се предоставя „каквато е“ и всички изразени мнения са на героите и не отразяват възгледите на автора или издателя.